Пасо добле
Пасо Добле (исп. "Paso Doble" - "две стъпки") е испански танц, имитиращ корида.
Пасо добле е бил един от многото испански народни танци, свързани с различни аспекти на испанския живот. В частност пасо добле е с посветен на боевете с бикове. Танцьорите на пасо добле представят матадора и неговия плащ и характера на музиката съответства на процесията преди коридата. Ролята на плащта най-често играе жената. Размерът на такта е 2/4 или 6/8.За първи път боя с бикове се появил на остров Крит, но чак в началото на 18 век започнали да се провеждат в Испания. Танцът за първи път е изпълнен във Франция през 1920 г. и през 40-те години на 20 век станал популярен във висшето парижко общество, поради което и много стъпки и фигури имат френски наименования.Основното отличие на пасо добле от другите танци е позицията на торса -танцува се с повдигнати гърди, широки и отпуснати рамена и фиксирана глава. Хватът е по-висок от стандартният и се осъществява лек контакт между бедрата на танцуващите. При някои движения главата е наклонена напред и надолу. Различните движения могат да се интерпретират като битка между два бика.
понеделник, 7 февруари 2011 г.
неделя, 6 февруари 2011 г.
История за танците - тема с продължение...
Фокстрот
Фокстротът е известен като първия изцяло американски салонен танц, чието име е наследено от името на създателя му Хари Фокс. Той е само един от поредицата създадени по това време танци с гротескни хватове и преувеличени движения на тялото и ръцете, имитиращи движението на различни животни носещи съответни имена като; Търки трот (Пуешки ход), Гризли беър, Кангро хоп, Бъни хъг и Харлем глайд. Учителите по танци използват тяхната популярност и ги модифицират, така че да станат приемливи за изпълнение и в танцовите салони. Като резултат се ражда един от най-стандартизираните и популярни танци – плавният и плъзгащ се Бавен Фокстрот. Оригиналният Фокстрот е описан от английския танцов учител Виктор Силвестър като: ”4 бавни стъпки (2 такта), след това 7 бързи, тичащи стъпки, прибирайки десния крак зад левия на 8-я удар”. Тъй като бързите стъпки уморявали бързо танцуващите, танцът се модифицирал и адаптирал многократно, като накрая се оформят четири различни стила. Първият, най-стандартизиран и известен по това време, е създаден от Върнън и Ирен Касъл. Той съдържа четири стъпки, всяка една с продълителност един удар, като най-популярна е така наречената. Бокс стъпка (стъпка, докосване, встрани, прибиране и отново). Втората версия, известна като танцова разходка, е по-бавна от първата, като се състои от две бавни стъпки за един такт от музиката. Третата форма, както и четвъртата е стандартизирана от Артър Мърсей, се нарича Магическа стъпка, тъй като тя представя разчупване на ритъма, използвайки 2 бавни и 2 бързи стъпки за 1,5 такта. Последният, четвърти стил, известен още като Уестчестърски, съдържа една бавна и две бързи стъпки за един такт, и заема два такта за изпълнението на Боксовата стъпка.
събота, 5 февруари 2011 г.
История за танците - тема с продължение...
Румба
През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен – т. нар. Румба. Истинската Румба е с Афро -Кубински произход и е екзотичен танц със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса. Тази форма на Румбата разбира се не се възприема от социалния елит на САЩ, където танца прониква през 30-те и 40-те години. Ето защо учителите по танци я модифицират в т. нар. “Сон”, който е по -бавна и фина версия на Румбата, без дивата свобода на движенията в нея, и който се изпълнява от романтична и сантиментална музика. Деликатното, непрекъснато и въртящо движение в оригиналната Румба съдържа три главни характеристики, които я отличават от останалитетанци:
1 – акциите са в стъпалата и колената,
2 – има задържане при прехвърлянето на тежестта
3 – горната част на тялото е изправена и спокойна, насочена изцяло към партньора.
Всичко това допринася в танцова форма без прогресия да увличаш партньора си в екзотично и ритмично изкушение и флиртуване, създавайки интерес и възбуда чрез относително бавни и прости стъпки. Това се постига и чрез странично движение на бедрата и противоположното им местене, т. е. бедрата се изместват в посока противоположна на стъпката..
петък, 4 февруари 2011 г.
История за танците - тема с продължение...
Танго
Тангото е уникална сплав на традицията с фолклора, чувства и преживявания на много народи, имащо над век история.
То се появява в края на XIX век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, където са съжителствали разнонационални емигранти носещи в себе си културните традиции на страни от цял свят.
Щастието, както навсякъде, не стигало за всички, и било заместено от танц, достъпен за всички.
В него са съчетани африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка, немският валс са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата.
Отначало тангото е бил танц само за мъже. Било е противоборството, дуелът в чиято основа е жената. Казват, че по онова време жената е можела да избира между 10 – 15 мъже! По-късно тангото е станало танц на мъжа с жената. Но по много отношения, в тангото е останало противоборството, както и водещата роля на мъжа, а жената го следва.
В началото на XX век тангото с неговата музика влезли и в Европа. Това е бил златния век за тангото, периода на тангоманията. Париж в началото на века се влюбва в тангото от пръв поглед. Възниква и нова дума – тангомания, която включва в себе си танца и всичко свързано с него – вечеринки с танго, танго напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). От Париж тангото тръгва по целия свят, в Лондон, Ню Йорк, Германия и Русия, макар и не безпрепятствено.
По това време Папа Пий X се изказва против новия танц, а австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа. Английската кралица отказва да танцува "това нещо". Но през 1914 г. двойка от учениците на аржентинеца Казимир Аин, изтанцували "това нещо" във Ватикана и Папата отменил забраната..
Чувствата
Тангото е страстен и чувствен танц, темпераментен и драматичен, но винаги е украсен с тъга. Движенията в тангото се пораждат от най-силните чувства и страсти.
За разлика от регулярно повтарящите се движения на валса, тангото включва паузи и изменение на ритъма – ускоряване, забавяне. Редуват се и забавени движения, които създават особена, експресивна атмосфера на танца.
При тангото се разделят мъжът и жената: те изпълняват различни стъпки, и тук е особено важен малкият жест. Не е чудно, че тангото е в основата на прекрасни филми и романи.
Тангото е в размер 2.4 с ритъм 30-32 такта в минута. Един забавен ход се редува с два по-бързи.
Най-известната мелодия на тангото – "La Cumprasita" е написана през 1917 г. от уругваеца Жерардо Родригес, днес има повече от 200 варианта.
Тангото е уникална сплав на традицията с фолклора, чувства и преживявания на много народи, имащо над век история.
То се появява в края на XIX век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, където са съжителствали разнонационални емигранти носещи в себе си културните традиции на страни от цял свят.
Щастието, както навсякъде, не стигало за всички, и било заместено от танц, достъпен за всички.
В него са съчетани африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка, немският валс са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата.
Отначало тангото е бил танц само за мъже. Било е противоборството, дуелът в чиято основа е жената. Казват, че по онова време жената е можела да избира между 10 – 15 мъже! По-късно тангото е станало танц на мъжа с жената. Но по много отношения, в тангото е останало противоборството, както и водещата роля на мъжа, а жената го следва.
В началото на XX век тангото с неговата музика влезли и в Европа. Това е бил златния век за тангото, периода на тангоманията. Париж в началото на века се влюбва в тангото от пръв поглед. Възниква и нова дума – тангомания, която включва в себе си танца и всичко свързано с него – вечеринки с танго, танго напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). От Париж тангото тръгва по целия свят, в Лондон, Ню Йорк, Германия и Русия, макар и не безпрепятствено.
По това време Папа Пий X се изказва против новия танц, а австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа. Английската кралица отказва да танцува "това нещо". Но през 1914 г. двойка от учениците на аржентинеца Казимир Аин, изтанцували "това нещо" във Ватикана и Папата отменил забраната..
Чувствата
Тангото е страстен и чувствен танц, темпераментен и драматичен, но винаги е украсен с тъга. Движенията в тангото се пораждат от най-силните чувства и страсти.
За разлика от регулярно повтарящите се движения на валса, тангото включва паузи и изменение на ритъма – ускоряване, забавяне. Редуват се и забавени движения, които създават особена, експресивна атмосфера на танца.
При тангото се разделят мъжът и жената: те изпълняват различни стъпки, и тук е особено важен малкият жест. Не е чудно, че тангото е в основата на прекрасни филми и романи.
Тангото е в размер 2.4 с ритъм 30-32 такта в минута. Един забавен ход се редува с два по-бързи.
Най-известната мелодия на тангото – "La Cumprasita" е написана през 1917 г. от уругваеца Жерардо Родригес, днес има повече от 200 варианта.
сряда, 2 февруари 2011 г.
История за танците - тема с продължение...
Ча-ча-ча
Такт на танца: 4/4
Темпо: 30-32 удара в минута (bpm)
Броене: "2-3-ча-ча-ча" или "1-2-3-ча-ча"
В състезателната програма: от 1952 г.
Ча-ча-ча (предположение относно името на танца е, че то наподобява звука, който се чува при изпълнение на тройните стъпки) или Тройно Мамбо е в същността си утроен ритъм на Мамбо (т.е. на
2 удара от такта се правят 3 стъпки; при тройното Мамбо се изпълняват 5 (!) стъпки в 1 такт)
Скоро се появил танц, подхождащ на новия мамбо-ритъм. Характерно за него било, че се танцувал повече ауфтакт, отколкото в правилно време. По тази причина танцът станал популярен главно сред танцьори, които предварително били запознати със сложната афро-кубинска музика.
Сред многото фигури на новия танц особено се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Включвала три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки.
Учителят по танци Пиер Лавел (същият, който представя състезателната Самба) посетил Куба през 1952 год. и забелязал, че понякога Румба се танцувала с добавени тактове.
Щом се върнал обратно във Великобритания, той започнал да преподава стъпките, танцувани на допълнителните тактове, като отделен танц.
Името на танца на Пиер идва или от някоя от испанските думи "chacha" ("бавачка"), "chachar" ("дъвча листа кока"), "char" ("чай"), или най-вероятно от името на друг бърз и жизнерадостен кубински танц - Гуарача (Guaracha).
Последният бил популярен в Европа и по-рано, т.е. преди началото на века (има данни, че танц с това име е бил танцуван в Шотландия още през 1898 год.).
През 1954 год. танцът бил определен като "Мамбо с ритъм, отброяван с гуиро (вид перкусионнен инструмент)".
Като стил на изпълнение, танцът наследил много от своите предшественици Румба и Мамбо (например, краката остават почти винаги долепени до пода - нещо характерно за всички латино танци; ханшът е отпуснат, позволявайки свободно движение в таза; тежестта на горната част на тялото се прехвърля върху извършилия движение крак, докато се изпълняват съответните стъпки).
Съществуват три направления на този танц, различаващи се по мястото на изпълнение на тройната стъпка "ча-ча-ча" (chachacha chasse), съобразено с такта на музиката. Състезателният вариант и уличният танц Ча-ча-ча (Street Cha-cha-cha, в Куба) отброяват "2-3-ча-ча-ча". В западния вариант и латинската улична Ча-ча-ча (Latin Street Cha-cha-cha, на много места извън Куба) се отброява "1-2-ча-ча-ча" или "ча-ча-ча-3-4".
Гуахира (Guajira), "продукт" също на тройното Мамбо, заедно с Danzon, представят всички версии, танцувани като социални танци.
Ритъмът на Гуахира все още се използва като основа от много кубинци и пуерториканци, тъй като те смятат, че останалите версии са "поангликанчени" така, че да паснат на пазара (т.е. комерсиализирани).
Както може да се очаква за танц с автентичните корени, много малка част от оригиналните стъпки се танцуват на съвременен етап. По-архаични стъпки днес се танцуват и могат да бъдат видяни из нощните (латино) клубове на Южна Флорида.
Съществува западен вид Ча-ча-ча ("Cowboy" Cha-Cha-Cha), който се танцува на четири пълни такта. В допълнение - съществуват няколко съвременни кънтри танци, чиито имена съдържат "ча-ча-ча".
Състезателният вариант на този танц се изпълнява или на оригинална латино музика, или на по-съвременни латино-поп или латино-рок версии. Характерното е, че тя (музиката) е енергична, със стабилен ритъм, докато оригиналната латино музика е по-бавна, чувствителна и включва усложнен ритъм.
В състезателната програма този танц се изпълнява втори.
Такт на танца: 4/4
Темпо: 30-32 удара в минута (bpm)
Броене: "2-3-ча-ча-ча" или "1-2-3-ча-ча"
В състезателната програма: от 1952 г.
Ча-ча-ча (предположение относно името на танца е, че то наподобява звука, който се чува при изпълнение на тройните стъпки) или Тройно Мамбо е в същността си утроен ритъм на Мамбо (т.е. на
2 удара от такта се правят 3 стъпки; при тройното Мамбо се изпълняват 5 (!) стъпки в 1 такт)
Скоро се появил танц, подхождащ на новия мамбо-ритъм. Характерно за него било, че се танцувал повече ауфтакт, отколкото в правилно време. По тази причина танцът станал популярен главно сред танцьори, които предварително били запознати със сложната афро-кубинска музика.
Сред многото фигури на новия танц особено се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Включвала три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки.
Учителят по танци Пиер Лавел (същият, който представя състезателната Самба) посетил Куба през 1952 год. и забелязал, че понякога Румба се танцувала с добавени тактове.
Щом се върнал обратно във Великобритания, той започнал да преподава стъпките, танцувани на допълнителните тактове, като отделен танц.
Името на танца на Пиер идва или от някоя от испанските думи "chacha" ("бавачка"), "chachar" ("дъвча листа кока"), "char" ("чай"), или най-вероятно от името на друг бърз и жизнерадостен кубински танц - Гуарача (Guaracha).
Последният бил популярен в Европа и по-рано, т.е. преди началото на века (има данни, че танц с това име е бил танцуван в Шотландия още през 1898 год.).
През 1954 год. танцът бил определен като "Мамбо с ритъм, отброяван с гуиро (вид перкусионнен инструмент)".
Като стил на изпълнение, танцът наследил много от своите предшественици Румба и Мамбо (например, краката остават почти винаги долепени до пода - нещо характерно за всички латино танци; ханшът е отпуснат, позволявайки свободно движение в таза; тежестта на горната част на тялото се прехвърля върху извършилия движение крак, докато се изпълняват съответните стъпки).
Съществуват три направления на този танц, различаващи се по мястото на изпълнение на тройната стъпка "ча-ча-ча" (chachacha chasse), съобразено с такта на музиката. Състезателният вариант и уличният танц Ча-ча-ча (Street Cha-cha-cha, в Куба) отброяват "2-3-ча-ча-ча". В западния вариант и латинската улична Ча-ча-ча (Latin Street Cha-cha-cha, на много места извън Куба) се отброява "1-2-ча-ча-ча" или "ча-ча-ча-3-4".
Гуахира (Guajira), "продукт" също на тройното Мамбо, заедно с Danzon, представят всички версии, танцувани като социални танци.
Ритъмът на Гуахира все още се използва като основа от много кубинци и пуерториканци, тъй като те смятат, че останалите версии са "поангликанчени" така, че да паснат на пазара (т.е. комерсиализирани).
Както може да се очаква за танц с автентичните корени, много малка част от оригиналните стъпки се танцуват на съвременен етап. По-архаични стъпки днес се танцуват и могат да бъдат видяни из нощните (латино) клубове на Южна Флорида.
Съществува западен вид Ча-ча-ча ("Cowboy" Cha-Cha-Cha), който се танцува на четири пълни такта. В допълнение - съществуват няколко съвременни кънтри танци, чиито имена съдържат "ча-ча-ча".
Състезателният вариант на този танц се изпълнява или на оригинална латино музика, или на по-съвременни латино-поп или латино-рок версии. Характерното е, че тя (музиката) е енергична, със стабилен ритъм, докато оригиналната латино музика е по-бавна, чувствителна и включва усложнен ритъм.
В състезателната програма този танц се изпълнява втори.
вторник, 1 февруари 2011 г.
История за танците - тема с продължение...
АНГЛИЙСКИ ВАЛС
Такт на танца: 3/4
Темпо: 27-29 удара в минута (bpm)
Броене: "1 - 2 - 3" (акцент на "1")
В състезателната програма от: 1923-1924 г. В основата му лежат група танци, присъщи на различни народи от Европа, като най-голям принос има т.нар. "Matenick" и вариация, наречена "Furiant". Споменатите танц и вариация се изпълявали по време на селски фестивали в Чешката република.
Френският "Walt" и австрийският "Lindler" са най-сходните предшественици на съвременния валс.
Наричан "Кралят на танците", валсът придобива различни окраски в различните страни, в които се танцува. Така във времето се появяват Английският валс, Унгарският валс и известният Валс-Мазурка.
Името на танца идва от старата немска дума "walzen", която означава "въртя, обръщам" или "плъзгам". Съществуват три основни форми на валса:
1. Бален валс - бавен танц с отмерени стъпки и много фигури; известен днес като Английски валс;
2. Виенски валс - за него може да прочетете повече в секцията, посветена на него;
3. Народен (социален) валс - може да се танцува на различни по темпо мелодии; прилича на Виенския валс, но липсват усложнените стъпки.
Такт на танца: 3/4
Темпо: 27-29 удара в минута (bpm)
Броене: "1 - 2 - 3" (акцент на "1")
В състезателната програма от: 1923-1924 г. В основата му лежат група танци, присъщи на различни народи от Европа, като най-голям принос има т.нар. "Matenick" и вариация, наречена "Furiant". Споменатите танц и вариация се изпълявали по време на селски фестивали в Чешката република.
Френският "Walt" и австрийският "Lindler" са най-сходните предшественици на съвременния валс.
Наричан "Кралят на танците", валсът придобива различни окраски в различните страни, в които се танцува. Така във времето се появяват Английският валс, Унгарският валс и известният Валс-Мазурка.
Името на танца идва от старата немска дума "walzen", която означава "въртя, обръщам" или "плъзгам". Съществуват три основни форми на валса:
1. Бален валс - бавен танц с отмерени стъпки и много фигури; известен днес като Английски валс;
2. Виенски валс - за него може да прочетете повече в секцията, посветена на него;
3. Народен (социален) валс - може да се танцува на различни по темпо мелодии; прилича на Виенския валс, но липсват усложнените стъпки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)